Интересно е как в течение на времето колегите ти на работа могат да станат твои много близки приятели. Особено ако се окаже, че сте на сходна възраст и имате общи интереси. Тогава може да стане бързо и съвсем спонтанно. Все пак прекарвате по 8-9 часа заедно на ден и се случва да да излизате заедно понякога, както и да се виждате в извънработно време. Събирате се за кино, за театър, боулинг или просто за излизане вечерта.
Появява се и един специфичен вътрешен хумор, който си го разбирате само във вашата фирма. Например как стане ли 12 на обяд изведнъж всички огладняват групово. Как към 3 следобед всеки започва да вади по нещо вкусно за хапване от шкафчето под бюрото си. Един солети, друг – шоколадови вафли (като мен) или нещо друго сладко. А моята приятелка по бюро пък редовно си хапва хрупкави обикновени бисквити. Ама като казвам редовно, наистина имам предвид всеки ден. Сякаш има там някъде тайник и в него си е скрила безкраен брой опаковки на тези бисквити Житен дар.
Такива дребни особености ме карат постепенно да осъзнавам колко малки неща правят впечатление, когато сме цял ден с един и същи хора.
Тази колежка, за която ви разказвам, между другото наскоро имаше рожден ден. И именно слабостта й към обикновените бисквити ни накара да се пошегуваме с нея. Купихме й, разбира се, подарък (всъщност поръчахме й ваучер за пазаруване от любимия магазин). Взехме и красив букет, но кулминацията беше кулата с бисквити, която наредихме на бюрото й. Беше съставена от по един пакет от всички видове и разфасовки на любимите й обикновени бисквити, като ги наредихме като малка кула до компютъра й.
Само да бяхте видели изражението на колежката ми, когато дойде сутринта и видя какво сме сътворили! Изражението й беше безценно, а всички се смяхме групово. И да ви кажа под секрет, зарадвах се, че моят рожден ден е чак през есента. Току виж иначе до клавиатурата ми се извисила наклонена кула от вафли.