Ако имате приятел до себе си, всичко е по-лесно и по-приятно! Тук включвам преодоляването на страховете ви и справянето с различни трудности.
Ще ви дам един пример (по история на мои приятели) как един общ познат, да го наречем Митко, е преодолял страха си от високото. Или най-малкото го е превъзмогнал за около половин час и след това се е чудил на себе си как е успял. Компанията им била съставена от 3-ма души, що годе ходили по планините и с известен опит в тази област. Двама от тях са, ами… да го кажем по-безстрашни, докато Митко е с доста развита форма на акрофобия (страх от височини). Планът на тримата приятели бил да си направят поход в планината по следния маршрут – х.Вихрен, Казаните, заслон Кончето, вр. Кутело, вр. Вихрен от северната му страна. Преходът им продължил общо 11 часа непрестанно ходене, но не това е най-шокиращото в цялата история.
Не знам доколко сте запознати, но Кончето се води един от най-трудните маршрути, който може да намерите из планините в България. Намира се на височина от 2810 м., дължината му е около 400 м., а в най-тесния си участък широчината на ръба му е около 40 до 50 см. От едната му страна са почти отвесни скали с височина 400-500 м., а от другата, откъдето минава и маркировката, се спускат други скали, които са отвесни саааамо на 70 градуса.
Представяте ли що за изпитание е подобен маршрут за човек, който има страх от височините? Трябва да ви кажа, че веднъж, след като Митко се изкачил до билото на Кончето, на няколко пъти искал да се върне на обратно. Само че там няма връщане назад, единственият път е да вървиш напред. По-опасно е да се спуснеш по пътя, от който си дошъл, защото разминаването с останалите хора е трудно и подхлъзнеш ли се, може да паднеш и да не спреш да се въртиш много дълго време.
Сам човек със страх от високото трудно ще се справи с това психическо и физическо изпитание. Ако имаш помощ от приятели обаче, които буквално да те дърпат, тогава и невъзможното става възможно. След много уговорки, препотявания и изхабени нерви Митко успял да се пребори с Кончето! Вярно, сега казва, че никога повече няма да се върне там дори да му плащат за това, но важното е, че успя. Пребори себе си и надскочи собствените си възможности! Браво на него 🙂