Всички сме имали различно, но от части еднотипно детство. Някои хора са израснали в годините, когато все още имашe чавдарчета и пионерчета. Други преживяха детството си в епохата на 90-те, когато толкова много неща се видоизменяха… А в първите години на новото хилядолетие светът продължи да се променя с невъобразимо бързи темпове до навлизането на компютрите и интернет във ежедневието на всеки от нас. Появиха се социалните мрежи, смартфоните, таблетите, фаблетите…
Днес гледам с носталгия назад в миналото и си спомням игрите, за които едва ли днешните и бъдещите деца ще са чували, камо ли да ги играят.
Топчета/джамини… или както там сте ги наричали. Имаше сложни правила, които вече не си спомням, но наскоро открих вкъщи едно пликче с такива стъклени топчета и искрено ме обхвана носталгията.
Жмичка/ криеница… може и все още да я играят тук там, но преди беше най-популярната от най-популярните игри. И беше наистина забавно.
Стражари и апаши, гоненица, по-високо от земята… толкова се забавлявахме да се гоним, крием и да си измисляме разни странни пароли. Забавлявахме се, правехме “къща” и толкова се изморявахме, че после заспивахме без никакъв проблем. А най-хубавото е, че стояхме навън с часове. Сега, като се замисля, и за родителите ни трябва да е било удобно да не сме си вкъщи и да не се пречкаме навсякъде.
Ластици/въжета… Скачахме, пеехме, рецитирахме и въртяхме тези ластици или въжета все едно животът ни зависи от тях. А ако днес дадеш на едно дете въже за скачане, сигурно ще се чуди как да го завърти. А да знае как се играе на “Часовник”, едва ли.
Пиян морков… ах, как мразех да съм в ролята на моркова. Никога не успявах да хвана топката, която си подхвърляха другите. На пък обожавах народната топка.
Разваленият телефон пък винаги ме е забавлявал много още от съвсем малка. Поне него се надявам, че продължават да го играят поне в детските градини.