Голяма беше еуфорията и страха по британските медии за това, че „рояци“ от българи и румънци ще залеят скъпата им родина след 1 януари. Наистина доста българи заминаха, от моите познати – общо 4-ма души. У нас пък еуфорията и страха бяха насочени към прииждащите „рояци“ от сирийци, алжирци и други бежанци, които пък ще залеят нашата скъпа родина. Никой обаче не се сети по медиите да всее малко страх на управляващите ни, че българите намаляваме все повече, че измираме и емигрираме с едни огромни темпове, и че най-големият проблем на страната ни не е населването от бежанци, а изселването на нашенци.
Толкова много други реални и важни проблеми у нас биват замазвани с по-маловажни, толкова много бива разчленявано вниманието ни и така лесно биваме водени за носовете от политици и медии, че изобщо не забелязваме пропастта към която сме се насочили. Това е вечният проблем в колективната интелигентност на народа ни – че сме свикнали да бъдем роби, някой да ни командва, че не можем да мислим свободно, че не можем да се обединяваме на база общи ценности, за да налагаме здрав разум на подобието ни на политици. Вместо това се оставяме да бъдем манипулирани по толкова смешни начини – като да залъжеш дете да се качи в колата ти с близалка! Само дето ние вече не сме деца…
Ще си умрем с чакането да премине прехода, както беше казал първият демократично избран кмет на Сливен – Христин Петков, докато не променим народопсихологията ни, преходът няма да свърши. За съжаление, няма изгледи не просто скоро, а някога това да се случи, прощавайте за песимизма.