Като цяло по мои наблюдения хората са толерантни към тези в неравностойно положение, инвалиди и други, които се борят за здравето си. Смятам, че всички хора по света трябва да уважават и да приемат такива хора като тяхни приятели. За съжаление обаче, не всички разсъждават като мен и има хора, които се държат лошо с тях, игнорират ги, смятат ги за хора които са под тяхното ниво и т.н. Всъщност те не са виновни, че им е такава съдбата и всеки един от нас можеше да бъде в такова състояние или още по-лошо – децата ни. Лично за мен няма по-голямо наказание на този свят от това детенцето да ти е болно или да има някакъв проблем, защото ти в случая си безсилен и неможеш да му помогнеш, и само го гледаш как страда. Така, че извода е, че от здравето по важно няма, приятели, оценявайте го и не го приемайте като даденост. Колкото до въпроса с толерантността, аз имам приятел който е парализиран и е в инвалидна количка. Искам да Ви кажа, че за мен той е толкова приятел, колкото и друг който си стъпва на краката, не бих го подценила за нещо в никакъв случай. Той от своя страна пък е много борбен и има много силен дух, който не му позволява някой да го унижава и да търси съжаление в очите на другите. Моя призив към всички хора по света е, да бъдат толерантни към хората с проблем и да ги приемат като приятели.