Трябва ли когато прекъсваме една връзка, без значение каква е тя да съжаляваме. И да страдаме с месеци? Или когато затваряме една врата, друга се отваря? Според мен всичко в живота идва и си отива, както съдбата е решила, и ние много рядко можем да вървим срещу нея. И не бива да съжаляваме, за нещо или някого, който сме загубили или оставили, защото всеки си има своя път и след като така е било писано, така да е. Преди около година аз изгубих, един верен за мен и много скъп приятел, е в последствие се оказа, че въобще не е бил такъв и аз много съм се заблуждавала, а той много ме е лъгал и е играл двойна игра. Но в крайна сметка се запознах и допуснах друг приятел в живота си. И съм много щастлива от този факт. Забавлявам се с него, минава ми приятно времето с него, и не усещам как лети времето. Но за каквато и връзка да става въпрос-дали е приятелство или нащо по-сериозно, трябва да се бърза бавно. И аз наистина стигнах до мнението, че когато затвориш вратата, отваряш нова, а зад нея винаги е по-хубаво и по-приятно. И винаги си приятно изненадан, да разбереш, че има и хора, които няма да те предадат и ще са до теб!