Днес всеки отглежда по някакво животинче в къщи – дали ще е коте, дали ще е куче, порче или някакв друг екзотичен представител на животинския свят, повечето от нас имат нужда да даряват грижа и да получават обич. Винаги съм смятал, че ако човек реши да си взема домашен любимец, освен в случаите, когато няма някаква силна привързаност към определена порода, е добре да вземе животинчето – обикновено става въпрос за котета и кучета – от улицата или от някой приют за изоставени животни.
Сетих се за темата покрай една от многото снимки, които излизат във фейсбук – обикновено на тях е снимано някое мърляво улично куче, което гледа с големите си тъжни очи, както само те могат, и на която има призив да осиновим бездомно животинче. Е, тази снимка ми напомни за един клошар, който срещам доста често в квартала. От ромски произход, мръсен и опърпан, и след него винаги вървят две кучета – порода улична превъзходна, и те такива неугледни като него. Ама го следват вярно по петите. Веднъж беше седнал на една пейка да хапне – сложи си една хапка в устата, после подаде на единия си четириног приятел, после на другия и пак така. Топла гледка.
Та мисълта ми е защо, когато човек тръгне да си взема домашен любимец да не си избере едно такова вярно другарче от улицата. И хаир ще направи, и ще си осигури любов и вярност, която, повярвайте ми, никое елитно животно не може да ви даде. Тия душички са изстрадали, минали са през глад и студ, през човешка агресия и подритване и могат да оценят всеки жест на доброта и грижа към тях повече от всеки друг. И да се отблагодарят с цялата любов, на която са способни.