Да, да … за нашите. За ничии други деца. Добре трябва да се замислим именно за тях – те са бъдещето. И ако настоящетето не ни харесва, то е време да го променим.
Пиша ви така, защото днес във Фейсбук с моите приятели се заговорихме за популярната фондация „За нашите деца”. Възникна голям спор – кой и как трябва да се грижи за тези деца в нужда. Естествено голяма част от моите приятели в социалната мрежа обвиниха държавата, други разсъждаваха за домовете, трети за медиите.
Истината в крайна сметка е една – ние трябва да се грижим за нашите си деца. Те не са виновни, че родителите им са безотговорни. Те имат нужда от грижи, от внимание и възпитание. Нуждаят се от нормална среда – от семейство. Това е неоспорим факт. Да, вероятно може би около 90% от семействата са имали или имат финансови затруднения, но да си оставиш детето е престъпление.
Иначе за фондацията – радвам се, че все още има сърцати хора, които да помагат. Радвам се, че има и хора, които да даряват средстава именно за тези невинни дечица. Доколкото разбрах точно тази фондация се издържа само от дарения. Помощ са оказали безброй хора – Служители на „Дженерали България”, Графа, БГ РАДИО, Светльо Кантарджиев, магазини Рода, Миленита и още, и още. Трудно ще е да изброя всички, а го заслужават.
Мисля и аз да се организирам с приятели да занесем по нещо. Колкото и каквото можем. Все ще е помощ.