Един приятел наскоро имаше рожден ден и беше много разстроен, че получи само няколко честитки по телефона. Брояха се буквално на пръстите на едната му ръка.
Беше искрено разстроен и се чудеше защо приятелите му не са му се обадили, защо не са му пратили SMS, да му пишат на Viber, в Messenger или на стената във Facebook. В днешно време има толкова много начини да се свържеш с когото и да било, стига да имаш желанието за това.
Когато започна да ми се оплаква от отношението на близките и познатите му, аз се съгласих, че се е получила неприятна ситуация. След това обаче започнах да търся разковничето на проблема и след няколко минути размисъл го попитах: А ти честитиш ли на тези хора техния рожден ден?
Приятелят ми се замисли, почуди и накрая взе да кима отрицателно глава…
Е, кажете ми тогава, как може някой да очаква да му честитят празник, когато той самият не честити на останалите? Казвала съм преди и ще повторя, че приятелството трябва да е двупосочно. Не може само да взимаш без да даваш. Не може да очакваш внимание, когато ти самият не отделяш такова за другите.
Посъветвах моя приятел следното. От тук насетне да честити на всеки, за когото разбере, че има празник. Да бъде той самият инициатор на комуникацията. Да се обажда на близките си приятели не само когато има повод, но и когато няма. Нека се чува с тях, да ги пита как са, какво ново и т.н.
Да имаш добър приятел е богатство, което лесно се губи, ако си немърлив към него. Не сте ли съгласни?