Предполагам, всеки един от нас има поне един приятел от детските години, с когото е успял въпреки всички препятствия да продължи да поддържа връзка. Твърде често поради трудния живот се налага да се разделим с тези близки и скъпи за нас хора, които след време установяваме, че никой не може да замени. Едни търсят по-добър живот в чужбина, други се женят в някой отдалечен град, трети учат надалече.
Изобщо е рядкост в днешно време да се случи така, че да можеш всеки ден да си пиеш кафето със същия човек, който например е стоял до теб в часа по биология в четвърти клас. Тези приятелства обаче са едни от най-ценните и устойчиви, може би заради дългите години на познанство, в които имаме възможност да научим всичко за себе си така детайлно, че понякога да си довършваме изреченията.
Хубаво е да съумяваме да запазим тези приятелства, макар и от разстояние, за да не загубим връзката помежду си. Случва се да не се виждаме с някой човек дълги години, но когато се срещнем да не усещаме дистанцията на времето и той да ни бъде така близък, както когато сме се видели за последно. Всеки човек в определен момент поема посока, по която да гради живота си, но приятелите от детството са онези хора, които са до нас през всички важни етапи на нашия живот. Ако имате поне един приятел от училище или от детските ви години то поне имате един, но истински приятел.