Аз като едно модерно и съвремено момиче, преди около 2 години си направих профил във небезивестната мрежа наречена Facebook. Нали било социална мрежа за намиране на приятели. От начало ми беше доста любопитно и постоянно висях в чата, теглих си късмети и се ровех из профилите на около 200-та ми приятели. Докато не забелязах, че тези приятелства са малко неистински и малко фалшиви. След като бях преживяла една тежка раздяла, след която освен бившия, отсвирих и всичките ни общи приятели, аз останах с 4-5 приятелки. Започнах да задълбочавам контактите от мрежата. И да ви кажа останах разочарована. Всички тези уж приятели, са приятели само за да ти изпращат покани за игри и да ти се ровят из профила. Но когато имаш нужда да се видиш с някой и да си споделиш нещо, приятелството започва да умира. И може би винаги съм го знаела това нещо, че е така, по- лесно е да си скрит приятел зад монитора, отколкото приятел очи в очи. Затова, вече може би месец не съм влизала в мрежата и да ви кажа се чувствам по-добре. Без фалшиви приятели, изкуствени усмивки и маски. Аз винаги съм предпочитала директният контакт и разговорите, защото може би съм и открит човек. Пък и това да седиш по цял ден зад един монитор и чатиш не е моя работа, аз обичам срещите, смеха и забавлението.