След като изброихме толкова видове приятелства и различни ситуации с приятели ми се иска да пиша за една тъжна тема, а именно за приятелите които вече не са сред нас. Човек докато е жив минава през много неща, хубави и лоши моменти, радост, тъга, щастие, мъка и т.н. Също така и създава много приятелства още от ранна възраст – в детската градина, после в училище, на работното място и т.н. За съжаление обаче идва момент, който е неизбежен и рано или късно ще сполети всеки един от нас, и не можем да го променим, а именно смъртта. Когато някои наш близък или приятел си отиде и вече не е сред нас, няма как това да не ни окаже влияние и да не ни натъжи. Аз имам приятел, който вече не е сред нас, а беше много млад и винаги когато си спомням за него очите ми се насълзяват. Смятам, че това е нормално защото някога този приятел е бил до мен и сме имали и хубави и лоши моменти, и сме се подкрепяли един, друг. Аз вярвам, че тези наши приятели които не са вече сред нас ни гледат от някъде и са винаги до нас, макар че не ги виждаме, и няма как да ги докоснем, те ще останат завинаги в нашите сърца.