Приятелството е нещо фиктивно, не можете да го пипнете или помиришете, то не е физически осезаемо, но винаги усещаме когато е там или го няма. Не можете да го поливате и да си го отглеждате като някой фикус или роза у дома, но знаете, че въздухът винаги е различен, когато до вас е най-добрият в приятел. За да расте и да се развива, приятелството изисква своите грижи, но те са особен вид грижи.
Истински приятели се намират трудно и колкото и клиширано да звучи, това е самата истина. И понеже знам, че едно е да говоря на теория, съвсем друго е практиката, ще ви задам следния въпрос: Ако изпаднете в тежко състояние и спешно са ви нужни сума пари, транспорт до друг град или доверен партньор, човек, на когото да си излеете мъката и да споделите проблемите си, на колко души от своето обкръжение смятате, че ще можете да разчитате. Не са много, нали? Но именно те са истинските ви приятели. Оказа ли се, че са по-малко отколкото сте очаквали. Склонни ли сте да се разделите с някого от тях? Едва ли…
Това е едната истина относно приятелството. Другата е следната: някои приятелства изискват специфични грижи. Има хора, с които може да не се чуете или видите месец или два и отношенията ви няма да пострадат. Същевременно има такива, които веднага започват да се сърдят и мусят, ако не си пишете поне по един SMS всяка седмица. Те са по-особените приятели и именно те са, които изискват по-специални грижи. Случва се да са такъв тип хора, че никога да не се сещат те да се обадят, но ако вие не проявите самоинициаитива да се видите, веднага започват да се сърдят. Трудни са за угаждане, така е. Но усилията и за тях си струват. Стига да са ви истински приятели и да сред онези малцина, малко са нещата което да позволите да застанат помежду ви.