Имам една позната, с която никога не сме били близки. Знаем се от вече почти четири години, но винаги между нас е имало някаква пречка, за да станем приятелки. Имало е време, когато дори аз самата не съм искала да се сприятелявам с нея, тъй като съм останала с впечатления, които ме отблъскваха. В последствие се оказа, че са били много погрешни и тя е точно мой тип човек. Напоследък много се сближихме поради стечение на обстоятелствата може би, което ми даде възможност да разбера що за човек е тя. Сега мога да я нарека не позната, а приятелка. В нейно лице мисля, че открих едно ново голямо приятелство, това ме прави много щастлива понеже да намериш приятелка жена е много трудно. Между нежния пол винаги се създава една доза напрежение, съревнование понякога дори завист, което е голяма пречка да се създаде приятелска връзка, с която и да е жена.
За пореден път се уверих, че първите впечатления почти винаги лъжат, че не бива да се слагат етикети на хората без да ги познаваш, без да си им дал шанса да се покажат такива каквито са. По принцип е много трудно да се довериш на някого, но когато видиш, че той самият се доверява и разкрива пред теб, мисля че няма по-голямо доказателство да се увериш, че на този човек може да му се вярва. Винаги си създавам мнения, очаквания и предубеждения за хората, което ми пречи да се доближа до тях и да видя истинското им лице. Този случай ме научи, че нямам право да отнемам шанса на хората да ги опозная, много пъти приятелите излизат от там където не сме търсили.