Нормално е когато имаме хора, които чувстваме близки да им споделяме лични неща и тайни от нашия живот. Все пак нали затова са до нас, но в някои случай го има притеснението дали няма да кажат на някой за това. За хора, които са се доказали и за които можем да бъдем сигурни, че няма да кажат за това на някой, не бихме се усъмнили и няма нужда да се притесняваме.
Когато обаче сме в труден момент и емоцията ни е дошла малко в повечко, понякога не осъзнаваме, че човека на когото споделяме толкова лични неща, може да се окаже погрешния. Мисля, че бихте се съгласили с мен, че тайната е нещо което обикновено провокира хората, да я разкажат на други и понякога е много трудно да я опазиш. Особено, когато е наистина компроментираща или издава нещо, което може промени нещата коренно.
Колкото и да ми е било трудно и да ме е налягало чувството да разкажа на някой, аз винаги съм се сдържала и съм си държала на думата. Когато обещая да пазя тайна и да не казвам на никого за нея, го правя наистина така. Не всички хора обаче съумяват да го направят и тогава става лошо. Това може да бъде основателна причина за разваляне на приятелските отношения между хората. Може би за такива, които разказват тайните на други важи правилото – „аз мога да пазя тайна, ама този на когото я кажа не може” 🙂