Част от задълженията на приятелството е да слушаме, винаги и по всяко време да сме на линия и да чуем проблемите, болките, неприятностите и несгодите на нашите приятели. Това обикновено не е трудно, дори е приятно, защото ни се дава възможността да помогнем, да дадем съвет и да бъдем опора на някого. Неслучайно хората са казали, че споделената болка е половин болка. В този смисъл на думата, когато слушаме чуждите проблеми, част от негативната енергия се пренася върху нас. Точно в тези моменти се превръщаме в кошче за душевните отпадъци на хората. Понякога приятелите ни са толкова заети със собствените си трудности, че забравят да попитат все пак дали самите ние нямаме от какво да се оплачем. Случва се да имаме добър период, в който нещата вървят гладко и по план, няма камъни, който да преобръщат колата и видимо всичко е наред. Точно тогава, когато ние се чувстваме добре обаче се появяват проблемите на нашите приятели. Разбира се, че ги изслушваме, но обикновено сме толкова съпричастни, че техните нещастия ни поглъщат и се получава една обратна реакция. Те са се отървали от негативната енергия на проблема като са споделили, а ние сме се натоварили с нея, като сме се почувствали зле заради тяхната болка. Това е един от рисковете на приятелството, в които на теб всичко ти е ок, но не можеш да си щастлив, защото приятелите ти са нещастни.