В живота ни постоянно се случва да разговаряме с непознати хора, по една или друга причина. Това е нещо съвсем естествено, тъй като по този начин ние създаваме контакти, които биха ни били от полза. Не само това, но за да създадем едно приятелство, най-напред трябва да се запознаем с човека, да осъществим разговор и да го опознаем с времето. Какво се случва обаче, когато трябва да проведем разговор по телефона например с напълно непознат за нас човек, на който дори името незнаем ? Мисля, че тогава повечето изпадаме в доста конфузна ситуация, в която често си глътваме граматиката. Така например, аз винаги съм се притеснявала, когато трябва да говоря с мобилния оператор за да ми реши проблема. Знам, че тези хора са затова сложени там и ще ми помогнат стига да могат, но въпреки това притеснението, докато чувам сигнала и чакам да вдигнат е голямо. След това се отпускам и изобщо не се притеснявам. По същия начин беше и онзи ден, когато бях направила поръчка за един сешоар и чаках да ми го донесат. След като го отворих и реших да го изпробвам се оказа, че той не работи. Понеже не мога да отида до магазина, аз трябваше да се обадя по телефона и да обясня за проблема. Толкова ме беше срам, че едва обясних, но хората бяха разбрани и казаха, че ще изпратят човек, който да замени уреда с нов. Предполагам, че и Вие сте имали подобни случаи, в които общуването с непознат Ви е било трудно и смутително. Реалния контакт с човек, който не познаваме също може да се окаже притеснителен, дори повече отколкото по телефона, защото при него си лице в лице с човека и неможеш да скриеш емоцията си, докато при обаждането този с когото разговаряш не те вижда.