Истинските приятели… Има ли въобще такова понятие в днешно време, или остана само интересът, взаимната полза и изгода? Аз ако трябва да съм честна имам доста широк кръг от познати, които не мога да кажа, че са ми приятели. Е аз съм от хората, които много рядко допущат някой до себе си и си разказват какво му е на душичката. Рядко имам доверие на някой и също толкова рядко позволявам на някой да се рови из главата ми, може би от факта, че доста съм препатила от уж приятели и много съм била лъгана и много внимавам какво и пред кого го казвам. Имам да речем 3-4 приятелки, пред които мога да си споделя мъките и радостите, останалите са ми просто за запълване на времето и хора, с които мога да изляза на кафе. Но и от познатите ми, с които разговарям научавам, че остават все по-малко истински хора, на които можеш да имаш доверие. По голямата маса гледа да има някаква полза, ако може да изкопчи нещо от теб, без значение какво е. Но колкото и малко да са истинските приятели, човек не може без тях. Всеки има нужда да споделя, да разговаря, да обсъжда това онова. Да научава нечии истории, да си вади поуки и изводи. И както се казваше в една песен „Нямам нужда от много приятели, стигат ми 2-ма, 3-ма”.