Случвало ли ви се е, когато се запознаете с някой от начало много да го мразите и да не го понасяте, а в последствие да станете големи приятели. Рядко се случва първото впечатление за някого да ви създаде толкова добра представа за някого ,че да искате да станете приятели. В по-голямата част от случаите това, което си мислим за хората при първата ни среща с тях се оказва напълно грешно. Някой може да ни се стори много любезен и общителен, а в последствие да се окаже абсолютно дрънкало, от което няма отърване. И обратното, някой сторил ни се много неприятен в действителност много да ни допадне. Мисля ,че приятелствата създадени по този начин са по-трайни от други. вероятно, защото преди всичко си видял човека в лоша светлина и това намалява шанса да бъдеш разочарован от него. Докато при останалите приятелства се заблуждаваме, че хората са идеални и предателството идва като гръм от ясно небе. Аз например в университета още в първи курс имах една колежка, която направо не можех да понасям. Не търпях дори да стоим на една маса в заведение. Един ден се оказа, че на една следобедна лекция сме отишли само двете, за лош късмет дори преподавателката не дойде и тя предложи да пием кафе. Аз пренебрежително се съгласих, но след като поговорихме видях в нея много добро и приятно момиче. Приятелството винаги идва неочаквано и спонтанно, понякога с хора, които не харесваме, но винаги е по-добре да имаме един приятел в повече.