Това колко и дали ще продължи да съществува едно приятелство зависи от много неща. Понякога с времето хората се отдалечават заради промяна в начина на живот, преместват се да живеят на друго място или куп други възможни причини. Но всеки от нас има приятели, с които се познава много отдавна. Това дали, за да се поддържа едно приятелство трябва да се полагат конкретни грижи е странен въпрос според мен. Самата дума „приятел”, с която наричаме хората, с които нямаме кръвна връзка, но ги чувстваме толкова близки като братя и сестри е събрала в себе си всичко което очакваме от тях. Да ни изслушват, да ни съветват, да ни дават безпристрастното си мнение и същевременно да не ни съдят строго за грешките, които допускаме. Да ни разбират, да ни помагат когато и с каквото могат, винаги да ни казват истината, дори понякога тя да боли, това е приятелството. Никога не бива да забравяме, че получаваме това което даваме. Когато става дума за истински приятели обаче, дори в моментите когато не получават нищо от нас, те продължават да ни дават много. Това са приятелите, те са до теб, дори когато ти не си до тях. Да се каже, че се полагат специални грижи, за да се подържа едно приятелство е глупаво. Ако има приятелство то идва от сърцето и всеки прави за другия това, което то му казва, само тогава всеки получава толкова, колкото е дал. В противен случай от едната страна всичко се прави от сърце, а другия полага специални грижи, което за мен значи, че се преструва и насилва да прави неща, които не му идват от вътре.