Към тази тема ме подтикна една скорошна случка с две мои приятелки, които се скараха и ме поставиха в много неприятна позиция. С тях се познавам вече от немалко време, може би почти пет години. Попаднахме в обща компания и едновременно по стечение на обстоятелствата станахме много близки и сега мога да нарека и двете свои приятелки. Трите обикновено споделяме всякакви неща една с друга и нямаме забранени теми. Поради този факт ми е известно, че Теодора много харесва едно момче от нашите общи познати, това го знае и другата ми приятелка Ели. В последствие се оказа, че тя няколко пъти е излизала с това момче на среща. Когато Теди разбра побесня и се скараха много жестоко, като довода и беше, че се сърди не затова, че се вижда с него, а от факта, че го пази в тайна. Изненадващо аз се оказах между чука и наковалнята, принудена от тази неловка ситуация да избирам страни и да решавам кой е прав и кой не. Женското приятелство като цяло е някак си по-крехко и ранимо отколкото между мъжете или поне цялата тази случка ми създаде това мнение. Сега аз не се виждам нито с едната, нито с другата, защото не искам да избирам коя да ми бъде приятелка. Оставих ги да помислят колко е абсурдна ситуацията и да решат кое в случая е важното и кое не. Не че мъжете не се поставят един друг в такива ситуации, но като че ли в повечето случаи избират приятелите си, защото може би по-трудно се влюбват.