Тия, които следят политиката у нас, сигурно си спомнят как преди около десетина години, когато Първанов трябваше да се откаже от лидерското място в БСП, защото беше избран за президент и като такъв трябваше да бъде политически независим, потупа Сергей Станишев по все още младежкото тогава рамо и го посочи за свой наследник. Буквално. Вероятно тогава го е мислел за човек, когото лесно може да контролира, който ще провежда неговите интереси в партията и структурите. И то до един момент си беше точно така. Да, ама като натрупа малко трудов стаж, какъвто в началото на кариерата си на председател на Столетницата той нямаше дори и ден, послушното момче все лека-полека да се откъсва от опеката, да става независимо или по-скоро зависимо от различни икономически кръгове. Да, ама президентските мандати свършиха, и двата. Гоце не е човек, който ще си остави магарето в калта, още повече че има сериозно лоби в БСП, още повече че и самият Станишев с безумните си решения още в първите дни след изборите, фаталните компромиси, които направи в името на властта и за да изпълни поетите към олигарсите обещания, го съпортна в максимална степен в намеренията му да хване пак партийното кормило.
Е, така се стигна до ситуацията, която се случва в момента – Първанов да извади от нафталина поовехтелия си политически проект АБВ и да го вкара в употреба още на евроизборите през май. Ще кажете, в политиката няма вечни приятелства, има вечни интереси. По принцип това е така. Но когато става въпрос за БСП, нещата никога не са точно такива, каквито изглеждат. Да не се окаже, че и старите приятелства като старите любови не хващат ръжда. И че това е поредният маньовър на социалистите, за да запазят статуквото и мястото си на политическата сцена. Па макар и симулирайки разцепление.