Със сигурност всеки един поне веднъж в живота си си е задавал въпроса дали смисълът, който влага в едни много често употребявани понятия, съвпада напълно със значението, което им придават другите. Много често ние наричаме някакви хора приятели, другари, или те ни наричат така – но дали наистина имаме предвид едно и също нещо. Затова реших да направя една справка в интернет – каквато е обичайната ми практика, когато имам неяснота по някой въпрос, който ме вълнува. 🙂
E, погледнах и най-популярното определение за дружба, което намерих там, може да се обобщи така: безкористни взаимоотношения между хора, които се основават преди всичко на любов, доверие, искреност, симпатии, общи интереси и занимания. Пише също така, че задължителни атрибути са пълната вяра в другия, а също и търпението. Е, хората, които са обвързани в такъв тип отношения, е прието да се наричат приятели.
Аз обаче не смятам, че приятелството е просто връзки, отношения с дадени хора. За мен тя е и душевно състояние, защото на практика близостта с някого означава и това, че може да си споделиш душата с него – метафорично казано, разбира се. Може да му довериш най-съкровените си тайни и най-големите си страхове, да си поделите проблемите, чувствата – не в значение на буквално разполовяване, а на споделяне, съпричастност, но не само вербализирана или декларирана, а истински преживяна.
И да – тези отношения, макар и много истински и дълбоки, не са само цветя и рози. Понякога се случват и кавги, и спорове, и грешки, но точно те се летвите, изпитанията, които трябва да бъдат преодолени и след които връзката да стане още по-крепка и истинска.