В България има много колекционери – все пак исторически, културно и от гледна точка на изкуство, ние сме изключително богата страна. За съжаление на тях не се гледа с добро око от голяма част от обществото, а и от държавата, предвид промените в Закона за културното наследство, които създадоха повече проблеми за колекционерите, отколкото решиха.
Много е важно да се прави разликата между търговец на антикварни предмети и ценител. Колекционерът определено не попада в първата група, а във втората. Той купува тези предмети с цел да ги съхранява, за него те са ценност, на която се наслаждава, а не стока. И заради това, колекционерите са по-скоро пазители на нашето културно наследство, отколкото иманяри, както в много случаи ни биват представяни. За съжаление общественото мнение по този въпрос е лесно да се заблуди, тъй като повечето хора не знаят, че някои от колекционерите ни с по-големи възможности не само не изнасят български културни ценности и предмети с висока историческа стойности, но и изкупуват такива от чужбина, които са попаднали там по времето на иманярския „златен век“ – 90-те години.
Изложби като „Другият музей“ на Съюза на колекционерите в България, където членуват имена като Светлин Русев, докторът на филологическите науки Валери Стефанов, Светльо Кантарджиев и други, ежегодно показват някои от най-ценните експонати в колекциите на най-активните български колекционери. Там могат да се разгледат не само най-богатите филателиални и нумизматични колекции, но и оръжия от възрожденския период, картини на известни наши художници и изключително разнообразие от антикварни предмети от нашето минало, които нямат дубликат и не могат да бъдат открити в никой от музеите ни.
Когато се говори за именити колекционери не може да се пропусне името на Боян Радев – олимпийски шампион и един от най-големите ни колекционери, който през 2009г. стана най-големият дарител на Националния исторически музей.