Предполагам сред много хора се среща да имат приятели, които са надарени с даден талант или просто умствената дейност и интелигентността им е в кръвта. Аз имам такъв приятел, с който честно казано понякога ми е малко трудно да комуникирам. Въпреки, че се познаваме доста добре и не се притеснявам от нищо, все пак когато започнем да водим разговор някакси усещам как той говори на по-висок стил на езика от мен. Това нещо ме кара да се замислям дали не трябва и аз да се науча да говоря по-този начин или да се държа естествено и да си говоря на моя си стил. Понякога се е случвало да разказва за една обикновена ситуация, но думите които си подбира придават съвсем друг облик на историята. Замислям се дали този стил на общуване, който всъщност приятелят ми го е приел като единствен, не му ограничава средата която може да създаде и дори не го отблъсква от останалите, които не са свикнали да говорят по етикет. Все пак както и да говори човек, не се различава по-нищо друго от останалите освен по стила на езика с който разговаря. Признавам си, че от този мой приятел съм научила доста полезни неща и поне малко съм си подобрила нивото на общуване.