Миналия ден се сетих за добрите стари времена, в които се събирахме с приятелите и бяхме заедно всеки ден до през нощите, чак забравяхме да се приберем и съответно „ядохме конско“ затова. По наше време още нямаше мобилни телефони и интернет, само телевизор с който естествено се съобразявахме цялото семейство и всички гледахме една програма, понеже беше само един. Да си призная, тогава ми харесваше много повече, отколкото сега, когато всичко е модернизирано и компютъризирано. Вечерно време пред блока играхме на стражари и апаши, жоменка, народна топка, футбол и куп други интересни и забавни игри. Сега на подрастващото поколение по-горе изброените игри сигурно не им говорят нищо и дори не са чували за някои от тях. За жалост няма го вече това истинско детство изпълнено с толкова радостни и приятни моменти. Няма да забравя как моята баба ме гонеше пред блока за да ми даде филия намазана с лютеница и сирене, а аз нямах време от игра. Сегашните деца още от малки са лепнати на компютъра или смартфона на мама и тати и не се интересуват от нищо друго. За тях да играеш „футбол“ на компютъра е по-интересно отколкото навън с приятели. Да не говорим, че се правят игри с толкова много агресия в тях – убийства, стрелби, преследване и какво ли още не, в които главния герой е невръстно хлапе седнало пред компютъра. Вие как мислите тези сцени на насилие не се ли запечатват в крехкото съзнание на това дете и няма ли той да влезе във „филма“ в реалността ? Ех, добрите стари времена си остават „златни“ и немогат да се заменят с нищо, радвам се че съм ги изживяла.