Кога пристъпваме границата на приятелството и любовта? И дали въобще имаме право на това или пък имаме право да си търсим половинката, която може да се окаже най-добрият ни приятел? Може ли да има любов между най-добри приятели? Според ме, няма значение, дали сме били приятели с един човек, за да си изживеем, това което искаме. Даже може и по- добре да се получи, ако познаваш човека, защото знаеш какво харесва, какво иска, какви са възгледите му за живота, а най-вече знаеш за неговите любовни разочарования. А какво по- хубаво може да има от това, да не се стараеш да направиш първо и добро впечатление, какво по- хубаво от човекът, който те е виждал във всяка една светлина, добра или лоша :). Според мен границата е много тясна, между добрите приятели и любовта. Аз имам доста приятели, които постъпиха по този начин и сега имат прекрасни семейства и са адски щастливи, имат дечица и почти никакви проблеми. И както винаги съм казвала, че е много важно да можеш да разговаряш с човека до себе си, да говорите на един език, защото целият свят е политика, а политика, означава да се разговаря и да се обсъждат разни неща. А какво по-хубаво нещо от това да си влюбен и да имаш до себе си човек, с който можеш да си поговориш.