Днес безспорно най-актуалната тема е тази за усетеното силно земетресение в Южна България. Празникът на светите братя Кирил и Методий е съпроводен с природна стихия. Макар тук, в Бургас, да не сме усетили нищо, смятам да интерпретирам темата, както подобава.

kiril-metodiiХайде да видим сега акцентът в три думи: земетресение на празника. И то на кой празник – на този, който честваме, за да отбележим родолюбието си, уважението към делото на светите братя, към славянската култура. Е, добре, но парадоксалното е, че в мрежата все още пишем Чудомир в 4-ка (4udomir) и не се замисляме да използваме латиница навсякъде, където ни е удобно. На всичко отгоре пълним речта си с чуждици, срамуваме се да се наречем българи и гоним западния начин на живот. Нека да помислим и кога за последно сме стъпвали в библиотека и колко от нас изобщо са прочели книга през последните 6 месеца. Мисля, че ако правим статистика по темата резултатите няма да са добри. Може би точно затова си помислих, че земетресението може, метафорично разбира се, да се приеме като божествен знак, че малко или много се отдалечаваме от културата си и все си търсим оправдание за това. Знам, че в момента на устните на четящия се появява нещо като снизходителна усмивка и може би издавате звук подобен на пръхтене.

Но, хора, трябва ли наистина да се сещаме за корените си, или за традициите си, или за други наши особености само когато нещо ни чукне по главата, за да ни го напомни. Би било жалко.

 

Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply