Скоро ми се случи нещо, което ме развълнува и зарадва и затова реших да го споделя с Вас. Става въпрос за това, че преди няколко дена се видях с приятелка, която е в чужбина и е решила да си дойде за няколко дена в България. С нея не се бяхме виждали от завършването ни в училище и трябва да Ви кажа, че чувството не може да се опише. Бях толкова щастлива и въодушевена от срещата ни, че чак се просълзих от радост. От както е в чужбина, ние постоянно поддържахме връзка и сме си писали, дори сме се гледали на камерите, но това не може да замени истинския контакт между хората. Докато беше тук, излизахме заедно по магазините, седнахме на сладкарница да хапнем тортичка и да пиинем кафенце, не забравихме да отидем и на бар. С радост и смях си спомняхме за отминалите луди години от детството ни и училището, в което учихме. Въпреки, че тя е свикнала на тамощния начин на живот и държание, след няколко часа прекарани заедно си припомни, колко е хубаво да бъдеш със стария си приятел в любимо заведение. Ех, като всяко нещо и това си имаше край, но успя да ми донесе усмивката и радостта от срещата ни и ще остави траен спомен. Именно през тези няколко дена осъзнах, че старите приятели са незаменими и невероятни хора.