Независимо от това как се чувстваме, дали сме тъжни и радости, дали искаме да се похвалим или оплачем за нещо винаги имаме нужда от приятелско рамо. Всеки проблем споделен с приятел е половин проблем, може би защото успяваме да се отърсим от част от притесненията си. Понякога приятелите няма как да ни помогнат по друг начин освен да ни изслушат, но в повечето случаи това е напълно достатъчно, за да се почувстваме по-добре. Друг път могат да ни дадат съвет как да постъпим, тогава е много важно въпреки техните съвети ние сами да преценим какво да правим, защото е грешно да постъпваш така както другите смятат, че е правилно. Много пъти някои от приятелите ни не ни казват истината, може би са твърде тактични и се страхуват да не ни наранят. Но когато търсим съвет винаги трябва да се допитваме до обективни хора, които са директни и не се притесняват от истината, макар от нея понякога да боли.
Когато сме щастливи и весели отново търсим приятелите си и искаме да споделим с тях нашият повод за радост. В повечето случаи истинските ни приятели се радват за нашите успехи повече от самите нас. Това не само удвоява нашето щастие, но се чувстваме добре и от факта, че някой се гордее с нас. Приятелите и любовта са единствената мярка за богатството на един човек.