Когато бяхме деца правехме всичко в името на приятелството. Предполагам си спомняте как нашите приятели са ни заставяли да направим нещо за тях с една позната на всички ни реплика „ако си ми приятел…”. Аз си спомням как се отзовавах когато някоя моя приятелка ме накараше да направя нещо, което тя примерно не се осмелява да направи. Смятах го като доказателство, за това колко са важни за мен всъщност приятелите ми, а като се замисля това си е било чисто манипулиране. Разбира се с годините се научаваме, че обичта не се показва по този начин. Спомням си също, че си разменяхме медальони във формата на сърце, на което пишеше „best friends”. То се разчупваше на две части и всеки от нас взимаше едната и другата половина, като това символизираше, че сме най-добри приятели. Имаше също неписани закони от рода, ако си разменил сърце с някого вече нямаш право да разменяш с някой друг. Помислете колко глупаво и нелогично е това, все едно да не можеш да имаш повече от един приятел. Като деца обаче тези неща са ни се стрували много важни и истински. Дори няколко от момичетата, спряха да ми бъдат приятелки. Това се дължеше на факта, че винаги съм искала да имам много близки хора около себе си, както и че винаги ми е било лесно да го постигна. Радвам се, че в действителността в света на порасналите деца можеш да имат безброй приятели, накрая обаче се оказва, че имаш само няколко, които са истински.

Google+ Comments

Leave a Reply