Със сигурност поне веднъж сте се замисляли над това, че начинът, по който виждаме и тълкуваме нещата в живота, зависи преди всичко от гледната ни точка. И аз съм го правил. Една съвсем скорошна история, която успях да погледна от два напълно противоположни ъгъла, обаче окончателно потвърди тези ми наблюдения.
Знаете как е в българската администрация, особено в по-висшите ешелони, работа за четири години, по времето на нечий партиен мандат, и след това новата власт – със своите партизани. По стечение на обстоятелствата имам доста познати, които са минали или в момента минават по тоя цикъл, та затова говоря толкова убедено. Не че и пресата не изнася всеки ден подобни данни.
Та преди дни се виждаме с близък приятел, който с крайно възмущение ми съобщи за свой колега – същият по други житейски пътеки на мене също ми е изключително близък, – който нарочно бил уволнен от шефа си, областен управител с приключил мандат, за да може да получи шест заплати обезщетение от управата, защото новите така или иначе щели да намерят начин да го махнат. Та възмущаваше се той как е възможно така безотговорно да се харчи публичен финансов ресурс за едно инсценирано уволнение. Да, съгласих се. Недопустима работа при това окаяно парично състояние на държавата, при задлъжнялостта й към бизнеса и пълната й невъзможност да покрие основни социални задължения. Някой, ей така, по благоволението на шефа си получава няколко хиляди лева от данъците ни.
След няколко дни срещам въпросния човек – и той с разумно обяснение на случилото се. Как се намира работа, когато си обвързан с едно бивше управление. Трудно и бавно. А през това време трябва да се живее, а той конкретно и семейство да храни. И с него се съгласих.
Пък после си помислих, че може би си е съвсем редно понякога човек да забравя обективния поглед към нещата – макар че в случая ми е изключително трудно да преценя къде е той. И особено когато се отнася до приятели, които имат нужда от това – да им казва това, от което ще се почувстват най-добре.