Винаги съм искала да имам домашен любимец. Коте, куче, някакво друго животинче, но това така и не се случи докато бях малка. Сега, като зрял и самостоятелен човек вече ми е трудно да си представя да гледам животно в малкия си апартамент, между четирите стени на който дори аз не искам да седя повече от един ден. А камоли да оставям всеки ден само това животинче, което да ме чака да се прибера, за да има някакво забавление или да излезе на разходка.
За което и да е живо създание, това е наказание. И сега не бих могла да го причиня на никого. Съвсем по различен начин биха стояли нещата ако има къща с двор, където кучето или котето да може спокойно да си обикаля и да не му липсва чак толкова човешкото присъствие.
И въпреки това предаността на домашните любимци е потресаваща. Тези топли и нежни създания ще те чакат с влажни и любящи очи всеки път, когато се прибереш вкъщи. Ще те успокояват и ще ти носят топлина. А най-прекрасното е, че те ще те обичат заради това, което си… и, че ги храниш, разбира се…