В живота на всеки от нас има поне един драматичен спомен, свързан с предателство на близък за нас човек. Много е трудно да се справим с тези преживявания, да забравим, да мразим, да простим или да продължим напред. Обикновено това как ще приемем предателството е много лично и е различно за всеки отделен човек. Независимо дали ни е предал приятел, спътник в живота или дори някой роднина винаги боли еднакво силно. Удара обикновено идва без да го очакваш и от най-малко подозиран човек, но смятам ,че дори да знаем предварително какво ще стане, това няма да намали болката ни. Всички се справяме различно с тези чувства, понякога напълно изхвърляме тези хора от живота си и спираме да им говорим. Друг път ги намразваме и дори се опитваме да си отмъстим, което може би ни огорчава повече. Всички тези реакции са напълно естествени механизми, с които се предпазваме от този, който ни е предал. Винаги обаче трябва да си спомняме, че всички сме хора и грешим, на земята няма безгрешен човек. Когато носим една такава тъга в себе си тя по-скоро ни изяжда отвътре и е като бариера, която пречи да установим толкова близък контакт с друг човек. Което е нормално, защото за даден определен момент сме загубили доверието си в хората. Всеки един от нас неведнъж е грешил или наранявал някой, понякога дори неволно, защо тогава да не се научим да прощаваме.