Понякога децата ни избират приятелите

Забелязали ли сте как с напредването на възрастта става все по-трудно да завързваме нови приятелства? Някак си ставаме по-затворени, по-недружелюбни и по-подозрителни. Склонни сме да мислим, че всеки непознат, който ни заговори, иска нещо от нас. Понякога възприемаме въпросите им като досада и въртим очи, чудейки се „този пък какво иска от мен…“

Да, съвременните хора и особено тези от големи градове стават някак си по-студени и отчуждени. Трудно ни е да поговорим с тях дори за времето или цените в магазините.

Нещо коренно различно се случва обаче, когато имаме дете и започнем да излизаме с него навън. Тогава неволно започваме да се оглеждаме и да търсим други деца на неговата възраст, да си говорим с майките на приятелчетата на нашето дете, с родителите на съучениците му и т.н. Оказва се, че собственият ни малчуган ни провокира да разговаряме открито с непознати за нас хора и ние сме длъжни да го правим, защото: имаме деца, които с в един клас или група, искат да си ходят на гости, да излизат за игри и т.н.

Ние, като родители, трябва да познаваме родителите на другите деца поради ред причини. Някой ден може да си искаме помощ взаимно, да събираме децата навън или у дома, да ги оставяме за известно време в нечия къща, да си обменяме информация са училище, градина, учители и т.н.

Странно е, но когато една млада майка започне да посещава активно детските площадки, детето е това, което й избира приятелите. Колкото и да са малки децата, те също усещат с кои деца ще се сприятелят и с кои не. А когато детето ти реши, че иска да е приятелче именно с това Момиче или Момче, нямаш избор. Разменяш си телефона с другата майка и се уговаряте къде и кога да се видите утре. Всичко е в името на детското щастие, а току виж се оказало, че и възрастните са си допаднали и по-често започнат да се виждат за по чаша кафе.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *