Пази ме, боже, от стопаните, от враговете си сам ще се опазя. Сигурно така е перифразирала това крилато изречение котката, която стана известна в национален ефир, защото стопанката й реши, че и тя трябва да заеме активна гражданска позиция. Става въпрос за неколкодневните – засега – протести пред областната управа в Пловдив, където неголяма група граждани в ранни зори причакват новоназначения областен управител от квотата на ДПС – Венцеслав Каймаканов, да дойде на работа, за да го натирят, както се казва, към родното му село. И между тях – сравнително младо момиче с пластмасова транспортна чанта в ръка и коте, което от време на време вади от клетката и взема в ръце, когато прецени, че ситуацията добива исторически измерения, или пък телевизионните камери и журналисти проявят интерес към протестиращия домашен любимец.
Сега съвсем сериозно. Не е необходимо някога да си гледал котка, за да си наясно, че писаните са възможно най-асоциалните и плашливи животни. Те се привързват болезнено към място и никога към хора, не харесват общуването с непознати. Транспортирането им от мястото, където живеят, до друго се прави само в краен случай – обикновено при нужда от здравна грижа. А непривични звуци – като свирки, тъпани, викове – и струпване на хора направо ги докарват до истински стрес и ужас. По време на миналогодишните коледни фойерверки на площада иначе обръгналите на всякакви улични шумове и битки котки се въртяха в кръг от ужас, без да знаят каква посока да хванат.
Та въпросът, който ми се върти в главата покрай този случай, е: колко трябва да ти е акълът, за да си помъкнеш котарачето по площадите като сватбарска мечка? Който е решил да изживява пиянството на един народ – хубаво – само, моля, не закачайте домашните любимци. От достоверен източник знам, че са аполитични.