Трудно е, много е трудно да се поддържа подобно приятелство. Каквато и да е едностранна връзка рано или късно тя е обречена на неуспех, било то любовна, приятелска, бизнес и т.н.
Бих искала да ви посъветвам, когато усетите, че нещата вървят в тази посока, опитайте се да ги спасите, но не стане ли от първия, втория или третия път, забравете да се получи в бъдеще. Тъжно е, когато се разделяте с добър приятел. Тъжно е и не искате да се стига дотам, но когато приятелството е едностранно, то просто няма как да продължи вечно. Колкото повече старание полагате и колкото усилия влагате в поддържане на отношенията ви с този човек, толкова по-трудно ви става да се разделите с него в последствие и повече ще се измъчвате.
Как да разберете, когато едно приятелство вече е станало едностранно и няма добър път за развитие? Не е трудно, тези неща се усещат, но трябва да имате очи, за да ги видите. Пренебрегвате ли сигналите, няма да ви става по-лесно, а напротив – ще усещате, че е по-трудно и по-трудно. Какво имам предвид? Сещате ли се за човек, на когато само вие се обаждате и проявявате инициатива да се видите? Кога за последно той или тя се е свързал с вас първи? А когато се видите кой бърза да си тръгне и да се прибере преди другия? След колко време се случва това? Кой от двама ви говори и споделя повече, а другия (се прави), че слуша?
Има една особеност обаче, на която искам да обърна внимание. Има хора, които са ви приятели и реагират еднакво сърдечно, когато се чувате през седмица и веднъж на три месеца. Има и такива, които уж са ви приятели, но ви пишат само когато имат нужда от вас, а поискате ли вие да се видите – винаги са заети. Правете разлика между тях.