uvolnКогато личният живот е преплетен с професионалните ангажименти винаги възникват проблеми. Затова, ако още не сте спуснали мостове помежду им, ви съветвам да не го правите и за в бъдеще – това ще ви донесе само неприятности.

Мнозина обаче пренебрегват това простичко правило и решават да наемат на работа роднина или приятел, често пренебрегвайки некомпетентност или личностни характеристики, които не пасват на длъжността. И ако човекът, когото сте лансирали, работи непродуктивно, разваля дисциплината и с това влияе негативно на другите служители, в един момент сам стигате до идеята, че единственото решение е да се разделите. Какво обаче трябва да имате предвид, за да не доведе тази ви стъпка до сериозни трусове в семейния или в приятелския ви кръг.

На първо място – бъдете обективни. Критериите, които прилагате на работното място към близките си хора, трябва да са напълно еднакви с правилата, които важат и за останалите служители. Решението ви трябва да се крепи единствено на професионалните показатели, на които родственикът ви не отговаря. При това положение вие ще имате железни аргументи, с които да излезете срещу всички сантиментални доводи, които със сигурност ще се опитат да ви размекнат други членове на семейството.

За да гарантирате на 100 % правилността на решението си, бихте могли, преди да вземете окончателното решение, да съобщите на роднината, че не покрива изискванията към длъжността и да му дадете време – примерно няколко седмици, – в което да видите дали той отчита някакво развитие. И ако такова не се случи, вече с чиста съвест може да му обясните причините, заради които сте взели крайното си решение, както и че същите санкции вие прилагате и към всички останали сътрудници. Не позволявайте разговорът да напусне професиналната сфера и да се измести към личното. Защото вече със сигурност трябва да сте научили, че в службата подмяната на професионалните аргументи с лични не е печеливша стратегия. 🙂

Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply