Преди време прочетох за първи път една книга, която много ме беше впечатлила. Спомням си, че накрая затворих кориците й и първата ми мисъл беше… това е най-човешката книга, която съм чела някога. Става дума за „Да убиеш присмехулник” от американската писателка Харпър Ли.
Знам, че тази книга се изучава като задължителна в училищата в САЩ, че е класика и бях чувала, че е наистина добра… така се и оказа.
Това е единственият роман, който Ли е написала през живота си, но това не пречи на нейно име вече да има литературна награда. Какво имам предвид? Романът „Да убиеш присмехулник” е публикуван за първи път през 1960 г.,а по случай 50-годишнината му през 2010 г. официално е връчена първата награда за литература „Харпър Ли”. Получава я криминалния писател Джон Гришам за романа си „Признанието”.
Май се отплеснах малко. Та, в книгата става въпрос за сериозни неща като справедливост, равнопоставеност, правосъдие и т.н. Всичко обаче е представено през погледа на едно малко момиченце с прякор Скаут. А нали знаете, нещата винаги са някак си по-различни, когато се представят през погледа на децата. Не искам обаче да ви издавам сюжета на книгата, препоръчвам ви просто да я прочетете.