Богатство и бедност, старост и младост, смелост и страхливост, сила и безпомощност… толкова много противоположни архетипи познаваме. Те са се прокраднали като главни топици в различни области на живота и изкуството ни – в литературата, киното, театъра.. но и в ежедневните ни страсти и проблеми. Колкото повече си мисля обаче, толкова повече се убеждавам, че едно от тях надделява. Това са темите са богатството и бедността. Мисля си, че има две основни причини това да се случва.
Първо, хората винаги искат това, което нямат. И също така колкото повече имат, толкова повече искат. Подобно поведение е изконна човешка черта, на която не е лошо да обръщаме внимание от време на време и да се опитваме да контролираме, защото не е никак здравословна.
Второ, хората сме си завистливи същества по природа. Ако някой около нас има и ние искаме от неговото. Тропаме с крака още от малки, че нямаме играчката на приятелчето ни и това ни поведение често продължава да се надгражда с годините.
Богатството и бедността винаги ще са основни топици на полемика и дискутиране. За съжаление нямам решение как да подобрите състоянието си в момента. Имам само един съвет: спрете да гледате в чинията на другия и се съсредоточете върху собственото си положение и начините да им влияете. Друг път за подобрение няма..